В петък ще се гласува поредният вот на недоверие към кабинета на Бойко Борисов. Това не е първият, няма да бъде и последният опит за сваляне на правителството. Но за разлика от предишните, този път има реална опасност за падането на кабинета. Нека разгледаме политическите актьори на сцената.
Като за начало - управляващите ГЕРБ. Липсата на мнозинство е сериозен проблем за Борисов, въпреки че досега не им се отрази сериозно. Причините за тяхната досегашна сигурност се кореняха в дезорганизираната опозиция, неопределеността на някои партии и здравият гръб на подръжниците от АТАКА.Обаче днес ситуацията е друга. ГЕРБ вече не владее положението . ГЕРБ чака помощ.
Основната надежда в партията на Борисов за запазване на властта се крепи върху отцепилите се депутати от РЗС и Атака. Тези единици в парламента са "деветата дупка на кавала" през почти целия мандат. Но дойде ли Вотът, техните гласове придобиват златен статут. Така ще бъде и в петък. Миноритарното правителство на Борисов ще се опита на всяка цена да привлече за своята кауза тези свободни електрони. Дали с идеите си, дали с финикийските знаци, все тая. Важна е властта, а не средствата. Не че ГЕРБ няма да спечели едни евентуални предсрочни избори, но бройката на депутатите в този кризисен период би била много под настоящата. Почти сигурно е, че сондажите сред независимите депутати вече са в ход, както от страна на управляващите, така и от страна на опозицията. Търговията с гласове вече е в ход, досущ като женския пазар в Илиянци.
Друга възможна опора на правителството може отново да се окаже неорганизираната опозиция. За да успее вотът са нужни гласовете на Синята Коалиция. Нейните лидери от доста време критикуват кабинета за щяло и нещяло. Иван Костов напира да си налага мнението и волята да всяко важно решение, жалко никой не го взима насериозно. Освен това вътре в самата коалиция има непрестанна борба кой от свете партии - ДСБ или СДС - да доминира. Костов и Димитров се надпреварват кой да бъде по активен и кой повече да критикува повече правителството, защото нека си признаем, че симпатизантите на Синята коалиция силно недолюбват популиста Борисов - той играе на тяхна територия и взима техните гласове. Но двамата лидери постоянно дърпат чергата към себе си, в следствие на което и двамата спят на твърдия под. Костов предрочита да води коалицията към крайностите, Димитров пък се опитва да ходи към центъра. Появява се ластичен ефект и накрая Синята коалиция отново става са посмешище. Тази нестабилна грепа в парламента създава напрежението. Не се знае кой от двамата лидери ще спечели двубоя и накъде ще тласне гласовете в настоящия вот. Най-вероятно след поредната неуредица десницата отново ще реши да се въздържи. С пълно право можем да наречем групата "Въздържателната коалиция" - те винаги се въздържат и никога не вземат страна по важните въпроси, освен ако не ги засягат лично. А тях нищо не ги засяга - просто защото тях никой за нищо не ги брои. В Синята коалиция Борисов вижда сигурен знак, че гласовете "против" правителството му няма стигнат . Единствено трябва да стои мирен и да не ги предизвиква - пчелата е бедобидна, когато не я закачаш, но направиш ли го - ще те нападне целият кошер и ще те убие. Друг аргумент за спокойствието на премиера е Европейската народна партия. Там членуват и управляващите и сините. Ако коалицията подкрепи вота, ще отнесе много сериозен шамар от десните европейци. Костов и Димитров очевадно са изпаднали във вътрешна дилема - дали да постъпат по братски към ГЕРБ /заради ЕНП/ или по патриотски. Вътре в самата коалиция има спорове по този въпрос. Точно този проблем ще докара Костов и Димитров до поредното въздържание.
Друг фактор за вота е Атака. Доскоро верни съюзници на ГЕРБ, националистите са на път да се превърнат в крайна опозиция. В началото на мандата Волен Сидеров и Борисов бяха мвого близки, защото и двете партии са популистки и не се конкурират в едно поле. Атака явно подкрепяше ГЕРБ, защото очакваше нещо. Макар пред медиите Сидеров да говореше, че не го прави за власт и не очаква нищо насреща, той тайно се надяваше чрез своята подкрепа да получи братско рамо от Борисов и да наложи обещаните пред симпатизантите си идеи. Тук обаче националистът удари на камък. Той не получи подкрепата, която очакваше. Дори беше публично порицан в парламента за своите антимюсюлмански прояви от своите "съюзници". Разочарованите националисти също са пред дилема. От една страна те са обидени и искат да си го върнат на ГЕРБ. Затова биха гласували "ЗА" вота на недоверие. В най-добрия случай вотът няма да мине, дори с техните гласове, но така ще изплашат максимално герберите и ще ги притиснат до стената, настоявайки за исканията си. Но ако правителството пасне - става лошо. В последните 2 години Атака се изгуби в сянката на Бойко Борисов и ГЕРБ. Превърна се в клакьорска група, което силно намали критичните им симпатизанти. Освен това нищо от обещаното преди изборите не се е изпълнило още. Електоратът негодува и премивана към "народния Бойко". Това наложи поредица от ПР акции - боя пред джамията, боя в радиото и т.н. В момента рейтингът на партията е в най-ниската си точка от 2005 г. насам и при едни евентуални предсрочни избори тази есен Атака няма да влезе в парламента. Това би било унищожително за Сидеров. Затова предстрочните избори не са опция пред него. Атака, като националистическа партия, е предимно с негативни и критични послания. Нейната най-добра роля е на опозиция, а като управляваща се губи като римски легион в гъсти германски гори. затова на Сидеров му изнася правителството да си изкара мандата до края, а партията да си възвърне симпатизантите с поредица от митинги и портести. Ако пък Атака подкрепи правителството, ще излезе, че отново е вярното куче и високопарните приказки на Сидеров за опозиционни действия ще отидат на вятъра. Остава възможността за "въздържал се", но националистът е краен - или подкрепя, или отхвърля. Средно положение няма. Един вот "въздържал се" ще има ефект на подкрепа към правителството и продължаване на тенденцията към загуба на електорат. Затова най-вероятно Сидеров ще поразучи кой за какво ще гласува и ако е сигурен, че кабинетът остава - глас "ЗА" вота и сплашване на Борисов.
Сред най-интересните играчи е Яне Янев и разпадналата му се група РЗС. Този човек е пълна карикатура. Бил е член и заместник-председател на дясна партия, а говори против десницата. В същото време поддържа леви идеи и се чуди към кои да се залепи - към десните или към левите. Спонсорирането на партията му е спорно, а освен това играе ролята и на хрътка, преследваща властта. Точно в услуга, а може би и като поръчка от БСП. За подкрепата към Алексей Петров няма смисъл да се говори, там всичко е ясно - "интереса клати феса". Когато никой не обръща внимание на политическият труп Яне, такова ще му обърне друг политически труп - Алексей. Дълго време Янев се опитваше да привлече вниманието на Борисов, но не успя. Озлоби се и сега чака да го потърсят. точно това ще направи Станишев, защото се нуждае от тези гласове. Почти сигурно Яне Янев и верните му все още депутати ще се обърнат към лявата идея и ще подкрепят вота, с което ще плюят върху "десния" си политически произход.
За вносителите БСП и ДПС няма много какво да се каже. Техният вот е за несправяне с антикризисните мерки. Тези господа забравят, че точно тяхната тотална липса на икономическо мислене направи страната податлива към кризата. Вместо да вземе ранни мерки, правителството на тройната коалиция до последно твърдеше, че в България криза нямало и нямало да има. Те можеша да създадат един буфер срещу кризата, с което да омекотят ефекта, но не го направиха. Сега пускат вот на недоверие срещу антиризисните мерки. Все едно да застреляш човек, а после да обвиниш лекарите, че не са го спасили. В БСП знаят, че в момента програмата на правителството е в средата си и в най-тежкия си период. ГЕРБ губи доверие сред населението, отличен момент за избори.Ако сега не свалят Борисов, до края на мандата си той може отново да се укрепи и да спечели втори последователен самостоятелен мандат - нещо нечувано от промените досега. При ДПС положението е същото - партията все още се възстановява от "мозъчната смърт" и едни предсрочни избори биха били добър начин за възвръщане на рейгтинга и прегрупиране на войската в хода на войната. Въпреки това етническата партия не е готова за избори. В тяхна полза би било запазването на кабинета, защото така и те ще имат време да се възстановят на старите позиции. Едни евентуални предсрочни избори биха били в полза само и единствено на БСП. Станишев го знае и натиска здраво, увеличава напрежението върху Борисов.
Очаква ни мното интересен вот, изпълнен с много драма. Много фракции в парламента все още не са изразили страна. Все пак моето скромно мнение е, че вотът няма да успее. Правителството ще оцелее с разлика от около 30 гласа.
Но вън от самото гласуване ще гледаме и невероятно шоу - дебатите за вота. Взимайте пуканките, спирайте комедиините сериали и пускайте БНТ в петък. Шоуто е гарантирано. Смях до скъсване. Всеки ще говори за нещо, а другият ще отговаря на съвсем друго. Гарантирано шоу по български!
Като за начало - управляващите ГЕРБ. Липсата на мнозинство е сериозен проблем за Борисов, въпреки че досега не им се отрази сериозно. Причините за тяхната досегашна сигурност се кореняха в дезорганизираната опозиция, неопределеността на някои партии и здравият гръб на подръжниците от АТАКА.Обаче днес ситуацията е друга. ГЕРБ вече не владее положението . ГЕРБ чака помощ.
Основната надежда в партията на Борисов за запазване на властта се крепи върху отцепилите се депутати от РЗС и Атака. Тези единици в парламента са "деветата дупка на кавала" през почти целия мандат. Но дойде ли Вотът, техните гласове придобиват златен статут. Така ще бъде и в петък. Миноритарното правителство на Борисов ще се опита на всяка цена да привлече за своята кауза тези свободни електрони. Дали с идеите си, дали с финикийските знаци, все тая. Важна е властта, а не средствата. Не че ГЕРБ няма да спечели едни евентуални предсрочни избори, но бройката на депутатите в този кризисен период би била много под настоящата. Почти сигурно е, че сондажите сред независимите депутати вече са в ход, както от страна на управляващите, така и от страна на опозицията. Търговията с гласове вече е в ход, досущ като женския пазар в Илиянци.
Друга възможна опора на правителството може отново да се окаже неорганизираната опозиция. За да успее вотът са нужни гласовете на Синята Коалиция. Нейните лидери от доста време критикуват кабинета за щяло и нещяло. Иван Костов напира да си налага мнението и волята да всяко важно решение, жалко никой не го взима насериозно. Освен това вътре в самата коалиция има непрестанна борба кой от свете партии - ДСБ или СДС - да доминира. Костов и Димитров се надпреварват кой да бъде по активен и кой повече да критикува повече правителството, защото нека си признаем, че симпатизантите на Синята коалиция силно недолюбват популиста Борисов - той играе на тяхна територия и взима техните гласове. Но двамата лидери постоянно дърпат чергата към себе си, в следствие на което и двамата спят на твърдия под. Костов предрочита да води коалицията към крайностите, Димитров пък се опитва да ходи към центъра. Появява се ластичен ефект и накрая Синята коалиция отново става са посмешище. Тази нестабилна грепа в парламента създава напрежението. Не се знае кой от двамата лидери ще спечели двубоя и накъде ще тласне гласовете в настоящия вот. Най-вероятно след поредната неуредица десницата отново ще реши да се въздържи. С пълно право можем да наречем групата "Въздържателната коалиция" - те винаги се въздържат и никога не вземат страна по важните въпроси, освен ако не ги засягат лично. А тях нищо не ги засяга - просто защото тях никой за нищо не ги брои. В Синята коалиция Борисов вижда сигурен знак, че гласовете "против" правителството му няма стигнат . Единствено трябва да стои мирен и да не ги предизвиква - пчелата е бедобидна, когато не я закачаш, но направиш ли го - ще те нападне целият кошер и ще те убие. Друг аргумент за спокойствието на премиера е Европейската народна партия. Там членуват и управляващите и сините. Ако коалицията подкрепи вота, ще отнесе много сериозен шамар от десните европейци. Костов и Димитров очевадно са изпаднали във вътрешна дилема - дали да постъпат по братски към ГЕРБ /заради ЕНП/ или по патриотски. Вътре в самата коалиция има спорове по този въпрос. Точно този проблем ще докара Костов и Димитров до поредното въздържание.
Друг фактор за вота е Атака. Доскоро верни съюзници на ГЕРБ, националистите са на път да се превърнат в крайна опозиция. В началото на мандата Волен Сидеров и Борисов бяха мвого близки, защото и двете партии са популистки и не се конкурират в едно поле. Атака явно подкрепяше ГЕРБ, защото очакваше нещо. Макар пред медиите Сидеров да говореше, че не го прави за власт и не очаква нищо насреща, той тайно се надяваше чрез своята подкрепа да получи братско рамо от Борисов и да наложи обещаните пред симпатизантите си идеи. Тук обаче националистът удари на камък. Той не получи подкрепата, която очакваше. Дори беше публично порицан в парламента за своите антимюсюлмански прояви от своите "съюзници". Разочарованите националисти също са пред дилема. От една страна те са обидени и искат да си го върнат на ГЕРБ. Затова биха гласували "ЗА" вота на недоверие. В най-добрия случай вотът няма да мине, дори с техните гласове, но така ще изплашат максимално герберите и ще ги притиснат до стената, настоявайки за исканията си. Но ако правителството пасне - става лошо. В последните 2 години Атака се изгуби в сянката на Бойко Борисов и ГЕРБ. Превърна се в клакьорска група, което силно намали критичните им симпатизанти. Освен това нищо от обещаното преди изборите не се е изпълнило още. Електоратът негодува и премивана към "народния Бойко". Това наложи поредица от ПР акции - боя пред джамията, боя в радиото и т.н. В момента рейтингът на партията е в най-ниската си точка от 2005 г. насам и при едни евентуални предсрочни избори тази есен Атака няма да влезе в парламента. Това би било унищожително за Сидеров. Затова предстрочните избори не са опция пред него. Атака, като националистическа партия, е предимно с негативни и критични послания. Нейната най-добра роля е на опозиция, а като управляваща се губи като римски легион в гъсти германски гори. затова на Сидеров му изнася правителството да си изкара мандата до края, а партията да си възвърне симпатизантите с поредица от митинги и портести. Ако пък Атака подкрепи правителството, ще излезе, че отново е вярното куче и високопарните приказки на Сидеров за опозиционни действия ще отидат на вятъра. Остава възможността за "въздържал се", но националистът е краен - или подкрепя, или отхвърля. Средно положение няма. Един вот "въздържал се" ще има ефект на подкрепа към правителството и продължаване на тенденцията към загуба на електорат. Затова най-вероятно Сидеров ще поразучи кой за какво ще гласува и ако е сигурен, че кабинетът остава - глас "ЗА" вота и сплашване на Борисов.
Сред най-интересните играчи е Яне Янев и разпадналата му се група РЗС. Този човек е пълна карикатура. Бил е член и заместник-председател на дясна партия, а говори против десницата. В същото време поддържа леви идеи и се чуди към кои да се залепи - към десните или към левите. Спонсорирането на партията му е спорно, а освен това играе ролята и на хрътка, преследваща властта. Точно в услуга, а може би и като поръчка от БСП. За подкрепата към Алексей Петров няма смисъл да се говори, там всичко е ясно - "интереса клати феса". Когато никой не обръща внимание на политическият труп Яне, такова ще му обърне друг политически труп - Алексей. Дълго време Янев се опитваше да привлече вниманието на Борисов, но не успя. Озлоби се и сега чака да го потърсят. точно това ще направи Станишев, защото се нуждае от тези гласове. Почти сигурно Яне Янев и верните му все още депутати ще се обърнат към лявата идея и ще подкрепят вота, с което ще плюят върху "десния" си политически произход.
За вносителите БСП и ДПС няма много какво да се каже. Техният вот е за несправяне с антикризисните мерки. Тези господа забравят, че точно тяхната тотална липса на икономическо мислене направи страната податлива към кризата. Вместо да вземе ранни мерки, правителството на тройната коалиция до последно твърдеше, че в България криза нямало и нямало да има. Те можеша да създадат един буфер срещу кризата, с което да омекотят ефекта, но не го направиха. Сега пускат вот на недоверие срещу антиризисните мерки. Все едно да застреляш човек, а после да обвиниш лекарите, че не са го спасили. В БСП знаят, че в момента програмата на правителството е в средата си и в най-тежкия си период. ГЕРБ губи доверие сред населението, отличен момент за избори.Ако сега не свалят Борисов, до края на мандата си той може отново да се укрепи и да спечели втори последователен самостоятелен мандат - нещо нечувано от промените досега. При ДПС положението е същото - партията все още се възстановява от "мозъчната смърт" и едни предсрочни избори биха били добър начин за възвръщане на рейгтинга и прегрупиране на войската в хода на войната. Въпреки това етническата партия не е готова за избори. В тяхна полза би било запазването на кабинета, защото така и те ще имат време да се възстановят на старите позиции. Едни евентуални предсрочни избори биха били в полза само и единствено на БСП. Станишев го знае и натиска здраво, увеличава напрежението върху Борисов.
Очаква ни мното интересен вот, изпълнен с много драма. Много фракции в парламента все още не са изразили страна. Все пак моето скромно мнение е, че вотът няма да успее. Правителството ще оцелее с разлика от около 30 гласа.
Но вън от самото гласуване ще гледаме и невероятно шоу - дебатите за вота. Взимайте пуканките, спирайте комедиините сериали и пускайте БНТ в петък. Шоуто е гарантирано. Смях до скъсване. Всеки ще говори за нещо, а другият ще отговаря на съвсем друго. Гарантирано шоу по български!
No comments:
Post a Comment