14.06 20:07 - Каньонът на р. Негованка при с. Емен, Великотърновско
Тези дни успях да се откъсна от ежедневието и да осъществя едно отдавнашно намерение, да избродя каньона на р. Негованка при с. Емен, Великотърновско. Някъде бях срещнал сравнението, че това е българският „Гранд каньон”, тоест велик, голям каньон. Е, велик, велик, колко да е велик - както би казал един известен наш синоптик - примерно 2-3 километра, но това е пространство наситено с много прелест за окото и чар за духа, съпътствани със солидна доза адреналин за тялото. Но да пристъпим към мястото и нека то само говори за себе си.
Ако пътувате от София за Търново ще минете покрай село Балван. На отклонението за Балван, което е в ляво от пътя, има табела, която указва че на 7 км в тази посока се намира с. Емен. Ако решите да свиете докато се усетите ще сте стигнали до селото. В центъра ще ви съблазни голяма реклама за Туристически комплекс Негованка, хотел, спа център и конна база , но ако сте решили да видите каньона подминете и оставете комплекса за времето след като се уморите от пътешествието. 
В другия край на селото, в ляво срещу табелата Емен, е пътя който води към каньона.
След около триста метра следва лек завой и пред очите ви се открива пищната картина на отънали в зеленина и цветя скали.
В дясно нско под пътя тече реката, малко нещо мътна в тези дъждовни времена.
Малко по нататък пътят завършва с малък паркинг и една стръмна пътека води нагоре, високо на скалите в ляво. Когато се изкачите на високата скална тераса пред очите ви се открива дивата и страховита красота на каньона.
Река Негованка тече на около 60-70м по ниско, притисната между две отвесни скални стени, сякаш разсечени с гигантски меч и едва-едва отделени една от друга.
По-слънчевите скални каскади са прораснали с треви и цветя, а сенчестите са скрити в дървета и храсти. На няколко места каньона е пресечен от пътеки и висящи мосчета. Преминаването по тях изисква здрави нерви и носи солидна доза адреналин дори на тренирани алпинисти. Още повече, че оборудването е полагано през 2001г и не е ремонтирано от тогава. На места оградите се люлеят, а дъските на дървените мостчета са се понакривили от влагата. хубавото е че са направени от здрави дъбови дъски и все още вдъхват известно доверие. Лошото е, че екопътеката не е охранявана не се събират такси от посетителите и остава неясно дали някой има намерение да ремонтира и поддържа висящите мостове.
По отвесните стени е плъзнал въздесъщия бръшлян. Цъфналият осен разнася специфичен малко тежък за моето обоняние аромат.
В скалните пукнатини се е вкопчил здравецът и е създал свои самостоятелни колонии, сякаш висящи във въздуха.
До пътеката, в ямите край скалният ръб са цъфнали скални цветя сред палитрата на разноцветни лишеи.
На места каньонът се открехва и скалите добиват приказни очертания, а реката ласкаво и спокойно се докосва до тях.
Понякога пътеката излиза на открито и се отваря панорама на изток, където зеленината е обрамчила дълъг скален венец, сякаш докосващ небето.
Другаде се спуска надолу сякаш ще слезе в гърлото на преизподнята на границата между светлината и тъмнината.
И накрая наистина го прави, завеждайки ни в една прохладна ниша под скалите, където кротко се гуши един голям вир, в който се излива водопадът "Момин скок". Според една разпространена сред населението легенда тук намерили смъртта си три красиви моми българки, багайки от турци-насилници през времената на игото. Ако се абстрахираме от често срещаната в преданията историческа конкретизация, легендата може да бъде и спомен за старинни български народни поверия за свръхестествени същества, като самодивите, които се свързват с водата и скалните природни феномени.
На връщане по пътеката на една скала се сприятелихме с правнучето на древните змейове.
Втората снимка направихме под сянката на "дивата салвия" и макар и малко срамежливо изражението му тук е несравнимо по дружелюбно.
На скалните стени отсреща се виждаха обиталищата на дедите му. А ние сякаш бяхме на пътешествие във времето, през гънките на пространството и сред мощните струи на живота.
Желая на всички които обичат пътуването сред дивата природа приятни преживявания през това лято.
В другия край на селото, в ляво срещу табелата Емен, е пътя който води към каньона.
След около триста метра следва лек завой и пред очите ви се открива пищната картина на отънали в зеленина и цветя скали.
В дясно нско под пътя тече реката, малко нещо мътна в тези дъждовни времена.
Малко по нататък пътят завършва с малък паркинг и една стръмна пътека води нагоре, високо на скалите в ляво. Когато се изкачите на високата скална тераса пред очите ви се открива дивата и страховита красота на каньона.
Река Негованка тече на около 60-70м по ниско, притисната между две отвесни скални стени, сякаш разсечени с гигантски меч и едва-едва отделени една от друга.
По-слънчевите скални каскади са прораснали с треви и цветя, а сенчестите са скрити в дървета и храсти. На няколко места каньона е пресечен от пътеки и висящи мосчета. Преминаването по тях изисква здрави нерви и носи солидна доза адреналин дори на тренирани алпинисти. Още повече, че оборудването е полагано през 2001г и не е ремонтирано от тогава. На места оградите се люлеят, а дъските на дървените мостчета са се понакривили от влагата. хубавото е че са направени от здрави дъбови дъски и все още вдъхват известно доверие. Лошото е, че екопътеката не е охранявана не се събират такси от посетителите и остава неясно дали някой има намерение да ремонтира и поддържа висящите мостове.
По отвесните стени е плъзнал въздесъщия бръшлян. Цъфналият осен разнася специфичен малко тежък за моето обоняние аромат.
В скалните пукнатини се е вкопчил здравецът и е създал свои самостоятелни колонии, сякаш висящи във въздуха.
До пътеката, в ямите край скалният ръб са цъфнали скални цветя сред палитрата на разноцветни лишеи.
На места каньонът се открехва и скалите добиват приказни очертания, а реката ласкаво и спокойно се докосва до тях.
Понякога пътеката излиза на открито и се отваря панорама на изток, където зеленината е обрамчила дълъг скален венец, сякаш докосващ небето.
Другаде се спуска надолу сякаш ще слезе в гърлото на преизподнята на границата между светлината и тъмнината.
И накрая наистина го прави, завеждайки ни в една прохладна ниша под скалите, където кротко се гуши един голям вир, в който се излива водопадът "Момин скок". Според една разпространена сред населението легенда тук намерили смъртта си три красиви моми българки, багайки от турци-насилници през времената на игото. Ако се абстрахираме от често срещаната в преданията историческа конкретизация, легендата може да бъде и спомен за старинни български народни поверия за свръхестествени същества, като самодивите, които се свързват с водата и скалните природни феномени.
На връщане по пътеката на една скала се сприятелихме с правнучето на древните змейове.
Втората снимка направихме под сянката на "дивата салвия" и макар и малко срамежливо изражението му тук е несравнимо по дружелюбно.
На скалните стени отсреща се виждаха обиталищата на дедите му. А ние сякаш бяхме на пътешествие във времето, през гънките на пространството и сред мощните струи на живота.
Желая на всички които обичат пътуването сред дивата природа приятни преживявания през това лято.
No comments:
Post a Comment