ИЗБОРИ В ТУРЦИЯ ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ СТРАХУВАМЕ

08.06 10:00 - Новата доктрина на Балканите, избори в Турция и защо България трябва да се страхува?

автор: megafon категория: Политика   
прочетен: 2293 коментари: 22 гласове: 

12

последна промяна: 08.06 10:36

 

“Джамиите са нашите казарми, куполите им са нашите каски, минаретата са нашите байонети, вярващите са нашите войници.”

Реджеп Тайип Ердоган, министър-председател на Турция, 1998 година

Освен в България тази година и само след няколко дена ще има много важни и съдбовни избори в Турция. Защо изборите в Турция са важни за нас българите? Защо трябва да ни интересува коя партия управлява в Турция и с какви възгледи? Първо и основно Турция ни е съсед. Ние търгуваме с нея, въпреки че имаме отрицателно търговско салдо. Второ и първо по значение в България има приблизително 1 млн. турци и Турция все още оказва влияние на България чрез сателита си – ДПС.

Кой е Ердоган? Аз лично бих го сравнил с Волен Сидеров, без изобщо да преувеличавам. Реджеп Ердоган е роден на 26 февруари 1956 година, бивш кмет на град Истанбул. Навлиза в политиката още на 18 години, докато е полу-професионален футболен играч. През 2001 година създава „Партията на справедливостта и развитието“, а година по-късно печели изборите и си осигурява 2/3 от парламентарните места и за първи път имаме в Турция едно-партийно управление от 19 години. Първоначално турският министър-председател провежда редица реформи – създава нови закони, провежда политика на деноминация, овладява хипер- инфлацията и т.н. В медиите е наричан с прозвището Реформатора. И така логично през 2007 година печели за втори път изборите и за първи път от 52 години имаме управляваща партия, която след изкаран един мандат има увеличаваща се подкрепа. Това встъпление е много важно, защо то формира и най-добре показва настроението и симпатиите на народа, но има една много важна и съществена разлика. Ердоган провежда политика на тих ислямизъм. За първи път турците се стреснаха, че свободите и правата им се променят и това стана на 15 април 2007 година, когато над 150 хил. турци са скандирали в подкрепа на секуларизма, развявайки анти-ислямиски лозунги и портрети на основателя на съвременна Турция – Кемал Ататюрк. Тогава протестиращите заедно с действащия президент Сезер, виждат че основната идея на водещата ислямиста партия е да отслаби обществеността и да обезличи армията, която до момента е била стожер на демокрацията в Турция. Въпреки демонстрацията, политиката на Ердоган на „прочистване“ продължава с пълна пара. На всички ключови позиции са поставени верни членове на партията, които променят секуларната забрана да се носи ислямска забрадка от жени като символ на по-нисшето им положение в университети и обществени служби. Дни преди да сдаде поста Сезар се изказва, че Турция е паднала в плен и се е превърнала в мишена на „местни и чужди ислямиста“.

Още когато Ердоган спечели властта в Турция, в западната преса се появиха заглавия:"Исляма превзема Турция", "Край на демокрацията в Турция" и т.н. Да не забравяме един основен факт, а той е че лично Ердоган е съден за "подбуждане на религиозна омраза". Това изобщо не е демократично, хич даже.

Много важно уточнение, е че не ЕС отказва на Турция да стане член, а Турция не иска да даде права на малцинствата, така както нейните сънародници имат такива – например в България. В Турция живеят огромно население кюрди, арменци, които не могат да се похвалят със същите права като турците. Дори се стигна до там, че Ердоган директно заплащи малцинствата в Турция, че ако продължават да искат права, ще бъдат "експулсирани".  Тоест правилото на етническата толерантност, което е един от принципите на ЕС е нарушено. Като „напук“ на това правило Турция започна да иска все по-големи права за нейното малцинство в чужбина, отказвайки да даде същите на собствените си малцинства. И логично се стигна до 1 декември 2009 година, когато турският министър-председател развя укорително пръст на Швейцария да премахне забраната за строеж на джамии и минарета. След проведеният референдум 57% от населението отхвърлило идеята с „не“, на която Ердоган заявил, че това е проява на „ислямофобия“. Целта на Ердоган е съвсем проста: възраждане на исляма и обвързването на политиката с религията.

В стремежа си Турция да се превърне във важен геополитически фактор в региона и в света, Ердоган заяви твърдите си намерения да играе ключов фактор и посредник във водените преговори между Палестина и Израел. По време на посещението си в САЩ той е заявил, че Хамас не е терористична организация, а политическа партия.
Трябва ли България да се страхува от Турция? Определено за момента не! Но с една голяма забележка, а то е, че трябва непрекъснато да следим ситуацията вътре в страната и това, което се случва в Турция. В България има близо 1 млн. турци, които са добре манипулирани от ДПС, а тя е основен проводник на турската политика в България. Изборите в Турция ще очертаят нейното бъдещо управление и външна политика. Политиката на Ердоган, е че Турция може да бъде сама на голямата сцена и да стане мост между Европа и Близкия Изток. Турция иска да бъде вече сама и да играе важен фактор и балансьор, за момента не може да се каже, че постигат голям успех. Защо трябва да се притеснява България от Турция? Поради няколко причини:
- българското разузнаване трябва да държи под контрол финансирането на ДПС и това, което правят ислямските (турските) емисари.
- по времето на управлението на Ердоган броят на турските емисари в България се е увеличил.
- Турция има най-много бройната армия в Европа и една от най-модерните.
- поради важното си гео-политическо и военно значение, в Турция на първо място има много американски инвестиции, военни бази от важно значение за Америка и това и дава няколко хода напред в управлението на външната си политика. Да си припомним скандала с Израел, при който Америка до последно беше страничен наблюдател.
- по време на скандала в София - "Баня Башъ" лично Ердоган размаха пръст от Турция и отправи заплахи по адрес на България, че ако не се намери решение на проблема с българските турци, Турция щяла да се намеси. Как и по кой начин не стана ясно.

Докато Турция размахваше укорително пръст на България, за по-малко от часове беше арестуван най-важният турски генерал Ервен и за същото време беше осъден и обвинен в умишлено изготвяне на преврат срещу министър-председателя Ердоган. За сега Европа мълчи по-този въпрос, а дали наистина в Турция се е готвел приврат незнаем. Но със сигурност можем да кажем, че този генерал не е получил справедлив процес и принципите и устоите на демокрацията отново са нарушени.

Едно със сигурност е ясно – исляма настъпва, Европа и Балканите не същите. Много кратно Реджеп Ердоган цитира, че политиката на Турция трябва да стане отново силна, такава каквато е била през 16 век. Аз ще допълня, че тогава не успяха да влезнат в Европа през портите на Виена, но сега могат да го направят през малка България. А каква е връзката с джамиите и културния център в България, оставам вие сами да си направите изводите.

…/ Защото трябва да го признаем – има проблем в интеграцията на мюсюлманите, в основата на който е исляма. Да се отрича този проблем означава да се отрича реалността. Ако вие доведете тук 100 милиона турци мюсюлмани какво ще остане от нас?”Никола Саркози, Президент на Франция