за клонирането

Признавайки Божестевения  произход на света и човека, приемайки, че света е предоставен на човека за управляване като грижовен стопанин, от което следва, че всяко човешко деяние подлежи на абсолютна оценка в категориите на добро и зло, ние стигаме неизбежно до заключението за моралната отговорност на учените за направените от тях препоръки и изводите предлагани при реализиране на изследователски проекти. Възстановяване на единогласието между духовно-нравствения живот на човека и неговата научно-техническа дейност сега не просто е желателно, но от него зависи в голяма степен възможността за по-нататъшното съществуване на човешката цивилизация. Днес, когато Природата и Човекът са тежко болни, отговорността на учения е съизмерима или дори превъзхожда отговорността на лекаря. Лошото е, че научният работник е независим от Хипократовата клетва.

В последно време в молекулярната биология са проведени фини и скъпо струващи експерименти, които показват принципната възможност за размножаване на млекопитаещите посредством пренос (трансплантация) на ядра на соматически (телесни) клетки от донорния организъм в лишената от собствено ядро яйцеклетка на реципиента и следваща имплантация в матката на приемната майка, където яйцеклетката се развива по-нататък до формирането и раждането на  организъм. Появява се живо същество генетически тъждествено на донора. Този метод е получил наименованието клониране. Научната страна на проблема обаче не е разработена. Няма никакви надеждни доказателства за безопасността на клонирането на човек, за неговото физическо и психическо здраве. Голяма е вероятността за масово раждане на уродливи деца.

Всъщност идеята за клонирането на човек не е нищо друго освен едно от разклоненията на евгениката, отхвърлена от човечеството от юридическа и етическа гледни точки. Евгениката е измамна идея за подобряване на природата на човека не чрез духовно израстване, а с помощта на чисто биологически методи.

Няма никакви основания за разделение и противопоставяне между «по-добри» и «по-лоши» човешки генотипове. Човешкото общество е полифункционално, това са го разбирали и философите от древността. В това твърдение са свързани органично религиозната и научната страна на проблема и позволява да се направи важния извод, че всяка личност е генетически уникална, но всички люде са равни пред Бога.

Клонирането, както и масовото тиражиране на един и същ жизнен стандарт е път към загуба на разнообразието, към тотално смесване и уравняване, към духовна деградация, която става очевидна  при загубване на културната идентичност на народите. Трябва да се подчертае, че личното физическо безсмъртие чрез клониране е принципно невъзможно, защото духовността на човека, която се формира през целия му живот

и е ядрото на човешката личност, не може да се възпроизведе при клонирането. Затова клонирането на човек трябва да се разглежда като аморален безумен акт, плод на тоталитарно мислене. Практическата реализация на тази идея ще разруши естествената основа на социалните взаимоотношения, ще предизвика катастрофална промяна на нагласите в светоусещанията в посока на по-нататъшно обезценяване на живота на отделния човек.Това не може да не доведе до трагични последствия.

Много наши и чуждестранни учени-генетици смятат за свой дълг да предупредят за грозящата опасност от клониране на  човек и да призоват всеки, който участва в изследванията в тази област, да се откаже от по-нататъшни изследвания и да се предприемат всички мерки да не се допусне не само легализиране на клонирането на човек, но и въздействие на общественото  съзнание с цел формиране на представи за морално-етическа допустимост и безопасност на тази процедура.

 Що се отнася до клонирането на изолирани клетки и тъкани от живи организми, както и използването на цял ред съвременни  молекулярно-генетични методи, не трябва да има възражения, тъй като те не накърняват суверинитета на човешката личност и са много полезни при научните изследвания в медицинската и селскостопанската практики.  Още една важна област на приложение на съвременните генетични технологии е възможността за запазване на някои генотипи на изчезващи видове животни.

 Автор:
Ю.П. Алтухов, академик РАН,
доктор на биологическите науки, професор

Източник: 
http://orthomed.ru/ - Библиотека

http://orthomed.ru/pms.php?id=library.ethics.00038

Превод от руски: Тома Пешев
Статията е с известни съкращения

Едва ли някога разумното човечество е създавало и имало пред себе си по-значим, по-сложен и всеобхватен проблем, в центъра на който да са се събирали и пресичали толкова много разностранни пътища и противоречиви посоки на развитие на неговия изследователски дух, устремен към познание  и разкриване божествените тайни на вселенската фракталност (безкрайното себеподобие), какъвто се очертава да е така нареченото клониране – последното върхово постижение на съвременната молекулярна биология. Съзнателно изпускам да добавя две много съществени думички ”...на хора”, тъй като те променят качествено дълбокия философски, етичен и морален смисъла на клонирането.

Всяко ново произведение на човешкия разум носи в себе си своето отрицание. Не прави изключение и клонирането. Това означава, че този мощен инструмент за изкуствено размножение на биологични единици може да прояви потенциално опасно въздействие както на клонирания организъм, така и на неговите идентични клонове, изменяйки в определени насоки техните  същностни характеристики. При човека клонирането повдига и редица морални и етични проблеми, които разкрива и обяснява акад. Алтухов.

Силно ме впечатли неговата ясна и категорична позиция за възстановяването на „единогласието между духовно-нравствения живот на човека и неговата научно-техническа дейност”. Това е кардиналния проблем според мен на днешната „научно-техническа революция” и на учените люде, които я творят. Много съм разтревожен и объркан от съвременния небивал антагонизъм между морала и духовността на Човека и неговия неукротим стремеж към познание, но не и към себепознание! И резултатите от това противопоставяне са отчайващи и всеизвестни: умъртвяване на природата като цяло в буквалния смисъл; неконтролируемо, безотговорно хищническо потребление на жизнено важни ресурси, като вода, горски масиви; насищане на почвата и въздуха с опасни индустриални отрови; разрушаване на естествената екозащита на планетата (озоновия слой!) от вредни космически лъчения...В крайна сметка - фатално необратимо и тотално нарушаване на равновесието в природата  И всичко това се върши уж „в името на науката и техническия напредък, за по-добър живот на човечеството”, а всъщност за повече богатства и пари на една малка група привилегировани свръхбогати олигарси и банкери. Какъв чудовищен цинизъм!

Замисляйки се, логично стигам до потресаващия извод, че КЛОНИРАНЕТО НА ЧОВЕК Е ЕДНА ОТ ВАЖНИТЕ ПЛАНИРАНИ ДЪЛГОСРОЧНИ ЦЕЛИ НА ТАЗИ ГРУПА. Клонираните хора ще бъдат послушна работна ръка, еднакво мислещи и еднакво действащи. Човек, загубвайки своята идентичност, лесно се поддава на целенасочено едностранно обучение и неизбежно се превръща от уникална личност в уникално „оръдие на труда”- не е нужно да му се имплантират електронни чипове за да бъде управляван дистанционно, той просто върши това, за което е обучаван.Така си представям жалката картина на клонираното човечество. Дано не се окажа  прав...

 

Нагоре  

тагове: клониране на човек,